Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия: Може и догодина да няма нови проекти за зелена енергия

Чуждите инвеститори не търпят загуби от законовите промени, просто инвестират другаде

- Г-н Киряков, вече вижда ли бизнесът отражението на новия Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и как се развива секторът?
- Нещата не се развиха в очакваната от нас посока. Проблемът е, че имаме един основен закон в момента и електроразпределителните дружества приемат документи за присъединяване. Но ЕРП-тата не дават отговор за наличните капацитети и така ще бъде най-малко до средата на следващата година. Така на практика в момента няма никаква възможност да се строят ветропаркове и никой всъщност не получава отговори на исканията си за присъединяване.
Според ЗЕВИ първо трябва ЕРП-тата да представят данните пред Електроенергийния системен оператор до 28 февруари. След това от дружеството трябва да ги предадат на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, а той да ги предостави на ДКЕВР. Регулаторът трябва да каже в крайна сметка къде има възможности за присъединяване. На практика в момента не се обработват исканията за присъединяване.

- Значи около средата на следващата година можем да очакваме информация къде може да се построят нови зелени мощности?
- В момента на никой инвеститор тук не му е ясно какво да прави с проектите си. Това е и големият проблем, защото не се получава никакъв отговор на искането за присъединяване. И няма и яснота кога това ще бъде коригирано.
При приемането на закона бе записано, че до един месец ще се направят промени в съответните наредби съобразно новия нормативен акт. Към настоящия момент няма нищо свършено и няма една променена наредба. Близо четири месеца очакваме изменение на наредбата, за да се опише какви документи трябва да представят инвеститорите, за да кандидатстват за присъединяване.

- А за сегашните проекти няма ли някакъв отлагателен период, за да може поне те да започнат?
- Развитие по проектите за зелена енергия не очаквам да има до юли догодина. Лошото е, че не се знае дали и следващата година няма да бъде нулева за тези проекти.

- Може ли да се изчислят загубите на кандидат-инвеститорите в подобни съоръжения?
- Няма огромни загуби за производителите, но има загуба на доверие, защото това означава, че те просто ще вложат парите другаде. Голяма част от тях ще си тръгнат и почти никой от тях не вярва, че приетите закони у нас ще бъдат спазени.
За загуби при големите инвеститори почти не може да се говори, защото те имат проекти в Румъния, Сърбия и на други места. И когато дадена фирма реши да влага тези средства, например в Полша, проектът й в България ще трябва да се забави с няколко години.

- Очаквате ли да се пренасочат проектите за зелена енергия от фотоволтаици и ветропаркове към биомаса, както предвиждаше планът на правителството и след като се дадоха големи стимули за биомасата?
- Ние сега се ориентираме към производството на енергия от биомаса. Положението у нас е такова, че ресурсът се намира високо в планината и за да се стигне до него, трябва да имаме пътища или въжени линии, а нямаме. Ако се направи една централа на биомаса с мощност от 10 мвт например, мога да ви гарантирам, че всяка минута там трябва да влиза камион с трупи. В този смисъл единственото, което може да се случи, е големи централи на биомаса да се построят във Варна, Бургас или по други пристанища и те да работят с вносна дървесина. Така обаче няма да се стимулира санитарната сеч по нашите гори.

- Смятате ли, че ЕС ще накара правителството да промени закона по някакъв начин?
- Като се представят данните и се види, че ЗЕВИ не отговаря на евродирективите, от Брюксел ще изпратят едно писмо, с което да се подкани правителството да приведе законите в съответствие с европейското законодателство. И това, което можем ние да поискаме в този момент, е ЕК да приложи правото на по-висшестоящ закон, за да се изпълнява директивата.
Честно казано, пазар за инвестиции в зелена енергия у нас няма. Установих, че строителството на АЕЦ „Белене” ще струва около 10 млрд. евро. С тези пари у нас може да се построят едни 2000–3000 мвт вятърни централи, които да доставят в следващите 20 г. безплатна енергия за хората тук. Интересно е кой прави анализите за тези неща в министерствата, защото никой не е обяснил какво ще се прави с отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Белене”. Така погледнато, е далеч по-добре да бъдат построени вятърни генератори у нас.

- Производството на ток от вятър не е ли доста по-предвидимо вследствие на развитието на технологиите?
- Ами след като правителството в Дания е казало, че до десетина години произведената енергия от вятър там трябва да е 65% от общото количество, едва ли е толкова труднопредвидима работата на тези съоръжения. Просто човек трябва да си „отвори” малко разбиранията и да види, че производството от този вид енергия е изключително предвидимо с разминаване от 5-10% на прогнозите.

- НЕК вложи сериозни средства в далекопроводите си в Североизточна България. Сега пооправи ли се положението в региона с присъединяването на нови вятърни паркове?
- От НЕК смениха кабелите на далекопровода си от Варна до Каварна и така се повиши пропускателната му способност. В момента нещата там се нормализираха и ние можем да кажем, едно голямо „благодаря“ на компанията. Това бе направено през май.

- Как гледате на идеята у нас да се внедрят електромобили и те могат ли да използват енергията от ВЕИ?
- Когато един електромобил се зарежда в контакта, никога не е ясно дали цялото количество ток идва от възобновяеми източници или от конвенционални. За да сме сигурни, че това ще се случи, на практика до всеки ветрогенератор трябва да има изградена по една зарядна станция.
Електромобилите имат много голямо бъдеще у нас. Ние имаме практика в този сектор от много години. Затова е напълно възможно у нас да се сглобяват електромобили. Много пъти съм казвал, че ако има изградени зарядни станции, това ще е от ползва за Електроенергийния системен оператор.
Просто в една такава ситуация няма да има нужда да се пуска ПАВЕЦ да работи, защото всяка вечер у нас има големи излишъци от електроенергия, които трудно се управляват. Затова и се включва ПАВЕЦ „Чаира”, за да се използва тази енергия. А ако у нас например има 100 хил. електромобила, няма да има нужда напразно да се помпа вода, защото с наличната енергия ще се зареждат колите.
От друга страна, внедряването на електромобилите въобще не е лесно да се направи. Причината е, че електроразпределителните дружества ще трябва да прекарат нови силови кабели до блоковете на хората. Това е така, защото зареждането на един електромобил излиза между 20 и 40 квт. И ако на паркинга пред блока има паркирани сто електромобила, които трябва да се зареждат, потреблението ще се повиши рязко и трафопостовете няма да издържат.
Още през 1995 г. сме си говорили с френски колеги по темата. Това е и причината в Париж и сега да няма внедрени масово електромобили, защото е скъпа подмяната на силовите кабели и изграждането на инфраструктурата.
Така например, ако у нас до Националния стадион „Васил Левски” се направи зарядна станция за 1000 електромобила, специално за този паркинг ще трябва да се прекара изцяло нов електропровод.

klassa.bg